Римски златни мини
Около селото се сочат стари римски мини за злато. Местната традиция казва, че до преди около 250 години рудата е изнасяна с камили - оттам и името.
Точки на времето, в които селото оставя следа в писан документ. Между тях - мълчание, неотбелязани смърти, кервани, които вече не идват.
Каменна трикорабна псевдобазилика, необичайно голяма за селото. Строежът е от 1840-те. Съборът през 2009 г. отбеляза 166 години от освещаването.
Около селото се сочат стари римски мини за злато. Местната традиция казва, че до преди около 250 години рудата е изнасяна с камили - оттам и името.
Селото се споменава заедно с Горноселци и Сив кладенец като едно от трите най-стари селища в този край. До 1934 г. носи името Деве дере.
Каменна трикорабна псевдобазилика, необичайно голяма за селото. Строежът е от 1840-те. Съборът през 2009 г. отбеляза 166 години от освещаването.
Бронзова камбана за църквата „Св. Георги“, излята в Одрин. Оцелява при опожаряването от 1913 г.
Една от четирите постоянно течащи чешми с балканска вода е преустроена. Възрастта на оригиналната зидария не е известна.
Деве дере е присъединено към Бълг ария. Дотогава е в Мустафапашенска каза. Милетич брои 100 екзархийски български семейства. Двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Община Ивайловград пише, че Камилски дол е сред деветте опожарени села, а в околията са посечени 335 души. Порязов нарича Деведере най-жестоко пострадалото чисто българско село, около 120 къщи. Надписът в м. Кючук кале помни 21 мъже.
Деве дере става Камилски дол - точен превод на старото име. Същата година Ортакьой става Ивайловград.
Построен като последен хидровъзел на каскада „Арда“. 15 000 дка водна площ, 36 км дължина. Старите пътеки към Арда остават под водата.
Selo.BG, по текст на Димитър Митрев, пише че до 1989 г. жителите са стигали до около 900. Това не е ГРАО цифра. Днес официално са 44.
На около 3 км от селото е поставена мраморна плоча: „През 1913 година тук от турския ятаган са загинали 21 мъже от Деведере.“ Инициатива на Атанас Власакиев.
Официалната статистика към 31 декември 2025 г. брои 44 души. Землището е 45 км². Селото пази църквата, чешмите, каменния площад и камбаната от 1895 г.