▶
„Дядо ми разправяше - когато подпалиха селото, камбаната я свалиха през нощта и я закопаха в двора. Три години стоя в земята.“
est.
пр. 1572
a.d.
Население · 44 · ГРАО 31.12.2025
Надм. вис. · 360 м · 45 км²
Хроника на едно родопско село,
някога наречено Деведере -
„долът на камилата“.
Свитък I- превъртете надолу -XXVI Април MMXXVI
Пролог
В един от най-крайните ридове на Източните Родопи, високо над долината на Арда, стои село от камък. Оградите са от камък, площадът е от камък, дори къщите растат от скалата. Името му означава долът на камилата - спомен за керваните, които са спирали тук, и за златото, което някога са носили нагоре от римските мини.
Първите писмени сведения за селото са от 1572 година - документ за границите на Черменския вакъф, в който името му стои редом с Горноселци и Сив кладенец, трите най-стари селища на този край. Преди това - мълчание, овчари юруци, керван-сараи, стари пътища от Мезек към Лютица.
До 1934 година селото се нарича Деведере, по турското „деве“ (камила) и „дере“ (дол). Сегашното име е негов точен превод. Този архив пази онова, което остана: камъните, гласовете, имената, песните и една камбана, отлята в Одрин през 1895 г.
1572
Първо писмено сведение
1895
Камбаната, отлята в Одрин
1912
Освобождение от османска власт
1913
Опожаряване и избиване
1934
Преименуване на Камилски дол
44
Жители (ГРАО, края на 2025)
- Изложба на седмицата
Камбаната от Одрин, 1895
Излята е в Одрин и пренесена с волска кола през река Арда. Когато през лятото на 1913 г. турските части подпалват селото, камбаната оцелява - снемат я, заравят я в двора на църквата, и след години отново я вдигат на камбанарията, където виси и днес.
Прочетете цялата история →Раздели на архива
Шест свитъка
I.
Хронология
Свитък на времето - от 1572 до 44 жители днес.
→ Виж разделаII.
Фото архив
342 снимки, описани и подредени по десетилетия.
→ Виж разделаIII.
Предмети
Камбани, чешми, ракли, инструменти, икони.
→ Виж разделаIV.
Хора
Имена, лица, родове, гласове на отишлите си.
→ Виж разделаV.
Карт а
Чешми, мегдани, мандри, римски пътеки.
→ Виж разделаVI.
Език
Думи от родопския говор, които си отиват.
→ Виж раздела- Устни истории
Гласове, които сме записали
▶
„Преди язовира ходехме до Арда за риба пеша. Сега во дата е горе, а пътят е под нея.“
▶
„На Атанасовден всичко село се събираше. Печахме агне на огнището. Сега сме осем души на масата.“
- За четене
Нови страници от публикуваните източници
- Споделете
Имате снимка, писмо или спомен от Камилски дол?
Архивът се пълни от потомците на селото - в България, в Гърция, отвъд океана. Изпратете ни сканирана снимка, разкажете спомен на близък, дайте име на лице, което не разпознаваме.
Дарете на архива →